Quantcast
Channel: ужаси –Сборище на трубадури
Viewing all articles
Browse latest Browse all 22

Интервю: Елена Павлова за антологията „Писъци“

0
0
Илюстрация към Интервю: Елена Павлова за антологията „Писъци“

Интервю с Елена Павлова за…

Антологията „Писъци“

Въпросите зададе Петър Тушков

Тези дни фантастичната атмосфера в България е по-оживена от всякога. Из въздуха прелитат всякакви новини, избухват скандали. На всичко отгоре сме петък тринадесети и една безпокойна мисъл ме кара да направя асоциацията с новината от последната седмица, че издателство „Гаяна“ издава нова антология. Пореден номер 13 за издателството ли беше? Обикновено антологиите им са тематични. Информацията ми се слива. Преглеждам бюлетините и сред имената на писателите в „Писъци“ забелязвам това на добре познатата Елена Павлова („Номад: Самият пъкъл“, „Сърцето на Скиталеца отвъд“, „Светлият боец“, „Пръстенът на нибелунга. Рейнско злато/Валкирия“). Веднага се свързвам с нея и първият ми въпрос е:

Какво е „Писъци“, откъде се появи?

Сборникът е съвместно дело на клуба на писателите на хорър „Lazarus“ и излезе за 4 май – за рождения ден на нашия патрон, Адриан Лазаровски, който тази година щеше да навърши 40 (както знаем, той загина трагично миналия октомври). Сборникът е и първата по-голяма проява на самия клуб, предстоят и още изненади :)

И да – 13 номер е в поредицата на „Гаяна“, най-специалното и уникално число в света на хоръра.

Клубът на писателите на хорър е нещо уникално за България и в него членуват открити и прями автори, чийто глас се чува във фантастичната общност. Без съмнение като общо дело на клуба „Писъци“ е и изказване. Кои основни негови насоки описват най-добре целите и хорър-идеологията на обединението?

Българското книгоиздаване – или по-скоро книгоиздаването в България – принуждава младите автори, волю-неволю, да се превръщат в „ъндърграунд“ писатели; не просто да прибягват до самиздата, но и все по-често да го предпочитат като начин за себеизява. Нещо повече – големите издателства не се интересуват от младите български писатели (а малките нямат и средствата да се интересуват) и, съответно, младите писатели престават да се интересуват и да чукат по затворени врати. Факт е, че през последните години у нас са излезли само няколко български фантастики/фентъзи/хорър произведения без собствено финансиране.. Да пробиеш в издателствата е практически невъзможно, ако „на портала“ на повечето са седнали и не пропускат никого разни многопипалести Древни и още повече – ако внимание се обръща единствено на елитаристичната „съвременна“ литература у нас, която – хубава или лоша – е непродаваема в огромната си част. Логиката е проста: ако издателят Х издава нахвалени книги, които не се купуват, той няма сметка да издава каквото и да е българско. Докато, традиционно, фантастика-фентъзи-хорър остават за гласовитата критика второкласна булевардна вестникарска литература, въпреки че младите в тази област са реално продаваемите писатели, с които България разполага. Само като пример – кой издател е чувал за Хараламби Марков? А колко български писатели в областта на фантастичното има в „каталога“ на Светлозар Желев от Книжния център?

Клуб Lazarus нагледно доказва с този сборник, че „ъндърграунд“ изданията, които няма да намерите в книжарниците :) са по-живи и продаваеми от съвременната българска литература, и че не е нужно непременно да си издаден от мастито издателство, за да си реализираш за отрицателно време тиража.

Казано с други думи – това ни е манифестът, че може да се работи успешно и извън системата.

Адриан Лазаровски е отличително явление в българската фантастична литература – като писател, преводач и популяризатор. Ти лично как би искала или смяташ, че ще бъде запомнен? Кое от него ще приобщава още и още читатели към жанра и в частност поджанра?

Лично за мен Адриан беше един от основоположниците на българския хорър; няма да забравя вълненията, които породи „Сбъдващият мечтите“ в най-първата самиздатска сборна българска антология за фантастика, фентъзи и хорър – „Точка на пристигане“ (изд. „Квазар“). Разбира се, пред всеки, който се е докосвал до творчеството и преводите му, той се разкрива в различен свой аспект; всички сме съгласни, смятам, че беше един от „големите“ български писатели и преводачи, който разбива всякакви категории и класификации. Както се казва – никой не е наистина мъртъв, докато се споменава името му.

В „Гудрийдс“ вече има немалко изказвания за книгата и общата оценка докосва петте звезди. Какво беше твоето първоначално впечатление и как би описала сборника, каква е общата динамика на тази впечатляваща вълна от писатели?

Мисля, че четири звезди и нещо е реалната оценка за „Писъци“ – без оптимистични добавки, „защото е български“: поначало, още на етап планиране, си беше ясно, че ще се получи много яка подборка, защото всички участници безусловно са в топ 30 на българските хоръристи и мисля, че за всеки от нас беше голямо удоволствие да даде нещо ново, специално за този сборник. Но откровено си признавам, че още като видях корицата на Пепи Станимиров – който също е член на Lazarus :) – вече спрях да храня каквито и да е съмнения, че сборникът ще кърти мивки. Реално е така: няма начин, разбира се, в подборка с произведения на няколко автора всеки един разказ да се хареса на абсолютно всички читатели, но всички разкази в сборника са добри и дори най-капризният читател ще си намери няколко неща, които да го зарадват неимоверно.

Книгата е дело на издателство „Гаяна“, чийто мощен двигател е писателят Явор Цанев. Как се работи с това издателство и този издател? Накъде мислиш, че се е отправил този сравнително нов фактор със сериозни заявки към жанровото книгоиздаване и какво можем да очакваме от него в бъдеще?

Ще си позволя да цитирам по памет Явор Цанев, че, след като поседял и погледал как са у нас нещата, и понеже никой не искал да се захваща с жанровата българска литература, запретнал ръкави и се захванал самият той. „Гаяна“ е издателството на добрите писатели, от които „големите“ издателства странят като от чума. Не само български писатели, бих добавила, нито само млади и съвременни (Ф. Пол Уилсън и Змей Горянин са добри примери накъде гледа „Гаяна“).

Как и къде може да се купи/поръча „Писъци“?

„Писъци“ не може да се намери по книжарниците – единият вариант да се снабди човек с него е чрез лична поръчка през някой от авторите в антологията, другият вариант – директно през „Гаяна“. Но за седмицата от излизането му тиражът практически се продаде (има под 30 бройки в момента, предстои допечатка), така че спокойно може да се твърди, че в България има изгладнели за хорър читатели, противно на мнението на „големите“ издателства. Пък щом има гладни… Lazarus ще ги нахрани.

 

 

Корица на „Писъци“

Писъци, изд. „Гаяна“ 2016. Корица: Петър Станимиров. Хорър антология с разкази от авторите:

Димитър Цолов, Елена Павлова, Дамян Д. Рейнов, Делиян Маринов, Иван Димитров, Александър Драганов, Симеон Трифонов, Слави Ганев, Иван Атанасов, Сибин Майналовски, Донко Найденов, Бранимир Събев, Иван Величков, Явор Цанев, Коста Сивов, Валентин Попов, Александър Цонков.

 


Viewing all articles
Browse latest Browse all 22

Latest Images

Trending Articles





Latest Images